Тук морето среща Странджа планина, сътворявайки уникално красива природа – дълги пясъчни плажове с кристална вода, широколистна, прохладна гора, достигаща самия бряг на плаж Бутамята и великолепното устие на р. Велека, вливаща се в Черно море и още безброй удивителни гледки.

География

Синеморец се намира на 5 км северно от защитената местност Силистар, на 11 км северно от Резово, на 6 км южно от град Ахтопол, на 20 км от Царево, на 35 км от Приморско и на 83 км от Бургас.

Северно от село Синеморец е разположено устието на река Велека, пред което има широк залив. Естуарът на реката образува красива пясъчна коса при вливането си, която представлява плажна ивица „Косата“ или северния плаж на Синеморец. Североизточно от селото се намират заливът „Свети Яни“, където има рибарски пристан, и скалистата местност „Корабите“, за която има легенда, че там някога са разбивали старите и ненужни кораби.

Източно от Синеморец, във високата част на полуострова, е местността „Поляните“, застроена с нови хотели. Южно от нея е залив „Бутамята“ (Потамя) – южният плаж на Синеморец. На юг от Бутамята се стига до залива с красив плаж „Липите“, местност „Каньона“, където са характерните скални образувания „Скалата на Сизиф“ и „Пещерата на гълъбите“ и „Разделената канара“, нос Листи и залива „Листи“. 360° панорама от плаж „Бутамята“ през юли може да видите тук

Територията южно от Синеморец до село Резово представлява защитена местност Силистар. Местността е крайбрежна, влажна зона със запазена типична лонгозна гора. По дюните и скалите около Силистар гнездят редки и защитени птици.

История

Синеморец (от 1966 г.), Синьоморец (1934 – 1966 г.) Каландзой, Галанджа, Каланджа (до 1934 година). Селото е разположено върху полуостров, южно от устието на Велека и на 5 км на юг от Ахтопол.

Недалеч от Синеморец при подводни проучвания в залива „Потамя“ са открити керамични фрагменти от 5—4 век пр.н.е. и от Средновековието. При подводни проучвания са открити котви и оловна обшивка на древен кораб. На полуострова има тракийски надгробни могили и малка крепост.

Най-старият писмен извор за Синеморец датира от 1498 г. В този документ за търговия със сол са изброени 19 семейства. Сред универсалните православни имена няколко пъти четем и характерното българско и гръцко име Манол. През 17 век намираме селото в данъчен регистър на кааза (окръг) Анхиало отново в състава на нахия (околия) Агатопол. Името му фигурира в картата на Турската империя от немския географ Кристиян Готлиб Райнхард, отпечатана в 1821 г.

Църквата в Синеморец е с патрон „Свети Георги“ и тук има интересна икона „Свети Модест“. Покровителят на земеделците и овчарите е изобразен между две дървета над орач с волове, овчар със стадо, кон и бивол. Впрегатните животни и дърветата са намерили място, защото тукашните обитатели са се занимавали с превозване на дървен материал. Това се споменава и от Броняр, според който в 1786 г. Каланджа имала 17 къщи. Те са останали, вероятно след поредното изселване към вътрешността на Странджа, предизвикано от нападенията на лазите – кавказките пирати, за които се говори в местните предания.

След Освобождението в 1878 г. Синеморец остава в Турция. Освободено е през Балканската война. Тук се заселват българи, повечето от село Блаца (днес в Турция). Населението е заето със земеделие, скотовъдство и въглищарство. През тридесетте години въглищарите са обединени в горската кооперация „Въглен“. Според данни от 1914 г. в района на Синеморец е имало 190 000 дка гори. През 1926 г. в селото имало 59 къщи и 260 жители, от които 174 преселници главно от Блаца.

Археологически находки

През 2006 г. в могила край Синеморец, над устието на река Велека, е открито златно тракийско съкровище от проф. Даниела Агре. Находката съдържа златна огърлица с бича глава, сериозно повредена от изгорената на клада знатна тракийка, златни наушници във формата на колесници с богинята Нике, управляваща два коня. Само едната от тях е добре запазена. Другата се нуждае от сериозна реставрация.

Сред откритията са още златна пластина – плочка от диадема с надпис „Деметриус направи“, сребърни дискове, които по всяка вероятност са били част от ритуално облекло, както и керамична антропоморфна скулптурка, която от едната страна изобразява мъжка фигура с подчертани мъжки полови белези, а от другата – с женски. От могилата са изровени общо около 160 златни предмета и детайли.

Археолозите са на мнение, че в могилата е кремирана знатна особа и затова част от предметите са обгорени. Вероятно това е погребение на жрица с аристократично положение. Открити са и керамични плочки с изображение на богинята-майка, почитана от траките. Намерените предмети са от III в. Пр. Хр. и са изложени в Общинския исторически музей в Царево.